вторник, 10 август 2010 г.

Библиотечни инстинкти

      Четенето, или по-скоро умението и желанието за четене не се предават наследствено. Въпреки че би било чудесно. Те се възпитават. Това е един дълъг пъстър процес, който никога не достига своя край. Не съществуват идеални читатели. Съвършенството е сингулярност, както нулата и безкрайността в математиката.

      Четящите родители са един от основните фактори, допринасящи за по-голямата вероятност потомците им също да са предразположени към четене. Но далеч не единственият такъв. Социалната среда, задълженията пред индивида, количеството свободно време и общата култура също оказват влияние. Ала преди всичко и най-вече в ранното детство съвкупността от впечатления и разбирания са най-определящи. Подхващането на правилната книга, в правилната обстановка и свързването на процеса на четене с някои от основните форми на удоволствие, каращи децата да се усмихват. Не че един възрастен индивид не може да се научи да чете. Но той никога няма да достигне уменията за подбор на четивата и техния анализ-възприемане, които съществуват у тези, започнали още от детска възраст.

      В началото ни привличат интересни и живи истории, най-вече приключенски. За мен най-първите книжки бяха историите за “Барбароните” и пътешествията на Гъливер. След това започнах да се интересувам от енциклопедии и научна фантастика. В четвърти клас вече бях запален фен на Роботите на Азимов, а година по-рано бях прочел сбито юношеско издание на гръцката митология. Сигурен съм, че при всеки четящ основите са различни и уникални. Все пак изборът на книгите променя нас и ние променяме избора си на книги.

      С течение на времето вкусът към четивото се изостря, полира. Вече не ни задоволяват приключенски книги. Или поне това не е основният елемент, който води търсенето ни. Следим много други фактори – стилът на писане, богатството на езика или на изградените микровселени и/или сюжети, темите в книгата, идеите, които авторът развива. Всяка нова книга прави подборът все по-комплексен. Ситото, което преди е пропускало всякакви камъчета вече пресява по-умело.

      Четенето е вид сетивно възприятие, много по-сложно от което и да е човешко сетиво, взето отделно. Защото всеки читател възприема една книга по различен начин – първо заради уникалността на личността и на интересите; второ – прочетеното се асоциира с различни сетивни възли при различните хора. Някои възприемат по-добре образи, други имат засилени слухови възприятия, а трети са чувствителни към допир. Начинът на емулация на даден текст определя дали той ще удари по чувствителните зони или ще се провали. Сложността, уникалността на личността определя дали дадена книга ще се плъзга по вълните на съзнанието или ще задере в някой психологически хълм още в първите няколко абзаца.

      За някои четенето е загуба на време. Занимаване на съзнанието с измислени или безполезни неща. Но всъщност четенето е възпитаване на сетивата, трениране на уменията ни да обработваме информация, да допълваме и да доизмисляме там, където са оставени празнини. И най-вече – да мечтаем.

0 коментара:

Публикуване на коментар