понеделник, 3 май 2010 г.

На крачка от изкуствения интелект… или не?

   Май чаках прекалено дълго, докато постна нещо в блога. Но все не намирах подходящата тема – такава, каквато да ме вълнува и по която да мога да кажа нещо. И ето че попаднах на дискусиите за Изкуствения интелект във форума на Клуба за фантастика и прогностика Иван Ефремов.

   Колко далече сме от появата на първия истински ИИ? Защо някои футуролози го поставят на не повече от 2-3 десетилетия от днес, докато други твърдят, че самосъзнаващ се ИИ не може да съществува?

   Къде все пак стоим в момента? Първите компютри вече бяха създадени, сега те еволюират и стават все по-мощни, способни да извършват повече операции в секунда, имащи достъп до огромно разнообразие от хардуер и периферия. Но това не е достатъчно. Какво още трябва?

   Първо, подходът към създаването на ИИ е неясен. Защото начинът, по който функционира един човек е коренно различен от начина, по който функционира един компютър или дори съвкупност от свързан хардуер. В какво се състои разликата?

   За един човек е лесно да анализира собствените си възприятия – допир, звук, светлина, мирис, вкус, движение. Мозъкът го прави ужасно бързо! За част от секундата ние можем да познаем отделни обекти, лица, израженията върху тях. Дори клопката на парейдолията се задейства в първите няколко секунди. Колко лесно е за слуха да различи отделните гласове, ноти, инструменти, заден фон, докато за един компютър всичко описано дотук е непосилно. И не само защото липсва правилният когнитивен софтуер. Проблемът е съвсем друг.

   Аз не съм добър математик и за умножението на две двуцифрени числа ще ми трябва лист и химикал. Или калкулатор. Има хора, които умножават три- и четирицифрени числа за секунда до три. Но са ужасно малко и способностите им се дължат на по-особено диференциране на мозъчното им развитие. За една секунда домашният ми компютър извършва неща, които ми е трудно дори да си представя. Как е възможно да сме толкова различни?

   На природата ѝ е отнело три и половина милиарда години да доведе най-първичните едноклетъчни до статуса на разумни същества, с който някои от нас много обичат да се фукат. Изцяло органичните процеси са много добре изпипани – сетивата ни служат добре. Но това не е било достатъчно. Появили са се първите абстракции – език, числа, писменост. След това философия, развитие на науките. Натрупване на абстракции върху абстракции. Ето защо смятаме бавно – мозъците ни оперират в режим на виртуализация. Числото 1 не е звук, образ, вкус. То е абстракция. И дори голяма част от животните да могат да броят и запомнят числа (умения, които са много ограничени), човекът е издигнал значението на числата в изкуство. Образът на една ябълка се превежда почти еднакво в съзнанията на всички, докато думата “ябълка” може да бъде асоциирана с много различни неща именно защото в умовете ни тя лежи върху стъпаловидни редици от абстракции.

   Докато се стигне до първите компютри е изминат дълъг път от натрупването на знания и познания – всяко едно издигащо се върху основите на предишното с нарастваща сложност. Сегашните компютри са примитивните едноклетъчни. Е, може би не толкова примитивни. Натрупали са повече органели и адаптивността им към околната среда е подобрена. Но са едноклетъчни. Това, което трябва да направим, за да стигнем до ИИ е да извървим същия този път до появата ни, но в обратен вид. Защото днешните компютри могат да вършат това, което ние сме се учили да правим в продължение на хилядолетия. А на тях им е нужно да бъдат адаптирани към това, което природата е правила още в първите мигове на Създаването.

   Няма да е никак лесно, нали?