събота, 17 юли 2010 г.

Хейтъри – част 2

      Ако има някаква налагаща се тенденция в поведението на по-голямата част от интернет населението, то тя се изразява в хейтване, спамене, тролване и т.н. Термини бол. Достатъчно е да влезете в някой сравнително популярен сайт, блог или форум, за да се насладите на извиращата на водопади българщина. Да не говорим за “големите” като VBOX7 (какви листи с коментари само!) – услуга, която използвам само ако не мога да намеря нещо в YouTube. Защо, след като технологично не изоставаме зад западните страни, нашенското ни пространство е толкова мръсно?

      Първо, в основата на всяка агресия, омраза, проява на ксенофобия стоят невежеството и глупостта. Именно хора, които смятат себе си за център на света или собствените си познания за изчерпателни в дадена област или изобщо като цяло са тези, които се нахвърлят върху другите и съдят и раздават “справедливост”. Ако човек е достатъчно интелигентен и възпитан, той знае, че не всичко трябва да е според собствените му представи за живота. Той се съмнява в правилността на своите решения и изводи. Знае, че може да греши. Глупавите хора винаги са сигурни в решенията си. Те винаги са прави. В България тези хора са много. Прекалено много.

      (Едно от покъртителните неща е, че за същите тези глупави хора да си възпитан или образован е толкова педе***стко. Толкова гей. Особено пък да четеш книга. На мен са ми казвали, че се мазня на някого, когато проявявам елементарно уважение в комуникацията с дадения човек!)

      Ако ще хвърляме вината върху невежеството и глупостта на българина трябва да си изясним откъде идват те. Продават ли се на метър или на кило, наливно или опаковани, купуват ли се с SMS от 2.40 с ДДС или какво?

      Не е тайна, че пътят с най-малко съпротивление е най-лесният от всички. И почти винаги (не съм абсолютист) води до едното място. Кои в България са пътищата на най-малкото съпротивление? Непукизъм – виждали ли сте хора, които ги мързи да си довлачат Д-тата до светофара, за да пресекат? И вместо това пресичат откъдето им харесва. Защо се е наложило мнението, че ако другите не спазват закона, за чий *** ми е и на мен да го спазвам? (Извинявам се за звездичките. Знам, че има хора, които си пишат без цензура, но не мога да се насиля.)

      Ще разделя Пътищата на Най-Малкото Съпротивление (ПНМС) на няколко точки, които обаче далеч не изчерпват темата. Но са крайъгълни камъни на опасността, ръфаща непрекъснато българската култура. Или поне проядените остатъци от нея.

 

 

              Да мразиш известните

 

      Жълтият бизнес у нас. Продава се на бройки. Излизат ежеседмично. Защото е толкова готино да презираш известните и успелите в България. На мода е. Пък и в жълтите вестници пишат такива глупости за тях, че на теб ти става драго и изпитваш перверзното удоволствие, че някой може да е по-зле насаден от теб. Представяш си как ходиш върху лицата на тези личности, издигнат над… Е, знам ли? Трябва да попитам как се чувстват тези хейтъри. Аз съм от хората, които имат “педе***ткото” умение да съчувстват на другите и не разбирам много добре какво е вътреусещането. Но пък съм наясно с механизмите зад жълтия бизнес. Макар и под формата на “откровения” в жълтите вестници се продава единствено омраза и глупост. Даже не съм се пънал да разбера какво пише в неща като “Врачка”. Но със знанията си по различните науки, колкото и скромни да са те, бих могъл да напиша много по-достоверни статии. Мога да си основа цял култ на Третото око и Осмата чакра.

 

 

          Културните телевизии

 

      Или телевизиите на културата. Това са най-популярните медии у нас, няма да ги изброявам. Наблюденията ми не са много скорошни, понеже от няколко години не гледам телевизия, отчасти защото технологията е прекалено примитивна, за да ми дава необходимите инструменти за забавление (да, телевизията се използва и за това, понякога прекалено много) или натрупване на информация. Другата причина е нарастващия обем на простотия и прикрита ксенофобия, които текат в изобилие от домашните приемници.

      Както споменах по-рано не мога да се примиря с гени(т)алните истории и шеги в “Шоуто на Слави”, особено когато водещият изнася разни концерти на един от най-големите български празници. Не знам кои са хората, които гледат предаването на този човек и колко точно са тези хора, но на мен ми се повръща от агресията и атавистичните призиви, излизащи от устата на водещия. Които се опитва да прикрие в някаква псевдокултурна опаковка. И за масата от българи това остава незабелязано.

      Не ми харесва и излъчването на чалга-концерти на Нова година. За чалгата ще сложа отделна точка, тук няма да стигне мястото. Или участие на чалга-величия в най-различни предавания. Наслушал съм се на компетентните мнения на тези личности. Ужасно много българи ги боготворят – една извратена тенденция към апотеоз.

      Реалитата са другият удар върху културата – хората обичат да гледат как разни други хорица се карат, бият, заливат с обиди и мръсотия, как страдат. За българина е много по-нормално да възприема насилието по телевизията, отколкото любовта! Как е възможно това?

      Най-големият социален експеримент, разбира се, е “Биг Брадър”. През последния сезон се нагледахме на “добродетелите” на българското семейство. Как се живее в нашата малка хубава страна. Научихме нови думи и изрази. (Аз лично не, защото гледах само първите три излъчвания. След това всичко ми беше ясно.) Истинските обекти на експеримента обаче не се намираха в къщата. Семействата, изолирани в позлатената клетка бяха само инструмент. Истинските лабораторни мишки се намираха пред телевизорите и мониторите, с капещи по земята от наслада и насищане с мръсотия лиги. Може би се чувстваха по-чисти и невинни в сравнение с тези на екрана. Не знам. Но “Биг Брадър” си има положителни качества – по ръбовете на простотията изпъкнаха реалните проблеми на българското общество – омразата, самодоволството, изостаналостта, лакомството, глупостта… Не мога да изредя всички. По-лесно ще ми е да компилирам списък с положителните качества, но няма да го направя.

      Телевизията-перла е <<Скат>>. Не знам защо не са я прекръстили на “Scat”. Щеше да е ужасно точно попадение. Поне зрителите щяха да знаят с какво са заливани непрекъснато. <<Скат>> е извор на ксенофобия, агресия, атавизъм, омраза и всичко най-лошо, каквото се сетите. Скоро четох някъде, че ужасна част от българите страдат от психически заболявания. Може би това обяснява зрителския интерес към <<Скат>>. Защото телевизията има  много зрители.

      Ще отделя цяла тема за ксенофобията и по-особено хомофобията – там нещата стигат до крайности не само заради апатичността и глупостта, но и заради закъснялата сексуална революция у нас, която не се е състояла напълно.

 

      Постът започна да става дълъг. Следващият път ще пиша за чалга-(анти)-културата и за инертната маса.

0 коментара:

Публикуване на коментар