Малко за културата и читанките

      Имам няколко причини да изчакам да мине пикът на активността в коментарите около събитията с “Моята библиотека”. Първо, разбиранията ми по право и държавна администрация, икономика и прочее са съвсем скромни. Много компетентни хора, които искрено уважавам дадоха своето мнение по въпроса. Изписаха се десетки хиляди постове в блогове и сродни медии. Един достатъчно показателен списък е изнесен в сайта на “Моята библиотека”. Другата причина е, че исках да хвърля собствената доза кислород в пламъка на огъня – просто за да го поддържам силен.

      Видях, че има много недоволства срещу акцията на ГДБОП за изземането на сървърите, върху които се крепеше Читанката. Действията на “суперченгетата” действително бяха незаконни, но не трябва да сме изненадани, нали? От своя страна аз съм благодарен, че това се случи. Защо?

      В кибернетиката често се ползва принципа на черната кутия. Даден апарат с непознато или непознаваемо устройство трябва да се изследва, за да може да се създаде негов модел на поведение. Единственият начин това да се осъществи е на входа да се подава някакъв сигнал и да се наблюдава какво ще се получи на изхода. Това е, което от ГДБОП направиха – резултатите веднага изскочиха в Интернет. Хубаво е, че я има тази част от обществото, която не спи. Която може да разсъждава самостоятелно и независимо и която не се страхува да наддаде глас. Също така “хакерските” групички биват допълнително стимулирани да се развиват. Е, това вече е от голяма полза.

      Не знам дали поръчителите на акцията съзнават какво действително ще се случи. Борбата със свободното разпространение на информация е обречена на провал в самото си зачатие. Защото на мястото на отрязана глава изникват две нови… и с повече зъби. Пиратството никога няма да намалее. Колкото по-силни стават опитите то да бъде спряно, толкова по-ловки и изобретателни стават самите пирати. Това е електронният вариант на (р)еволюцията. И вместо да се ядосваме на глупостите, които ГДБОП извършват, трябва да сме им благодарни. Разбира се, съвсем умерено… да не вземе да им порасне егото все пак.

      Докато говорим за пиратството е важно да се спомене, че създателите и поддръжниците на Читанката не са пирати. Нито действията им са пиратски. Няма да преповтарям мненията на хората, подкрепили “Моята библиотека”. Вече сте ги чели в най-различни варианти и нюанси. Читанката не е причината книгозакупуването в България да намалее. Дори има вероятност то да се увеличава вследствие на ползването на “Моята библиотека”. Може да е спекулация, но ако съдя по себе си по-скоро е истина. Истинските читатели си закупуват книгите, които харесват. Тези, които нямат намерение да си купят книга никога, не биха могли и да четат без библиотеки като Читанката. А това за нанесените щети са пълни глупости.

      “Ощетените” издателства можеха да започнат диалог с хората зад “Моята библиотека”. Да оценят местата, на които седят едни спрямо други. Можеха да превърнат Читанката в портал – съвместни усилия на издатели и читатели за популяризирането на книгата. И това щеше да привлече повече читатели. Да промени нещата към по-добро. А вместо това поръчителите решиха да минат през задните врати.

 

По данни на спецполицаите чрез нелегалния сайт, който е действал повече от 2 години, са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове.

      Сега малко за нанесените върху българската култура щети – очевидно ние четящите, извършвайки оптичното сканиране на текст и когнитивно-субективното му преработване в запаметявана информация (ЧЕТЕНЕ) наистина вредим върху културата на българското общество. И защото четем, има все по-малко четящи. Да… това изобщо не звучи като парадокс. (Жалко, че в HTML-стандартите няма тагове за отбелязване на сарказъм. Някои хора просто нямат необходимия сетивен апарат за възприемането му.) Но нека да погледнем отгоре някои тенденции в същото това общество и кой наистина причинява упадък на културата в Булгаристан България.

      По принцип медиите би трябвало да са безпристрастни. Да не вземат страна, да предоставят обективните факти, да не налагат собствени мнения или такива на трети страни, на които лижат задниците. Това в действителност обаче не е така. Особено в България. Начинът, по който беше отразено случилото се с Читанката е явен пример за небезпристрастност.

      Тъй като не вярвам в идеите за Световна конспирация или местни микроварианти се опирам на предположението, че тенденциите към дадена мода са всъщност самоорганизиращи се събития и модели. (Понеже съм фен на теорията за детерминистичния хаос.) Нашенското антикултурно чудовище е съвкупност, но не и изчерпателност на следните медийни чудеса: “Шоуто на Слави”, всякакви реалита, особено извращения от типа на “Биг Брадър Whatever Edition”, “Пълна лудница”, концерти на Слави по bTV вечерта на 3-ти март (!) и чалга концерти на Нова година. И това само колкото едва да одраска повърхността. Кой е истинският убиец на българската култура? Защо медиите продават и проповядват антикултура? И кой има интерес от това?

      А ние се борим с престъпни групировки, споделящи безплатно и безвъзмездно книги.

      Съчувствам на издателите, наистина. Но само толкова. Трябва вече да видим истинските причинители на проблемите. “Моята библиотека” може и да не накара повече българи да четат книги. Но дава достъп към тях на интересуващите се. Ако бъдещето зависеше от типа хора, застанали зад Читанката бих спал спокойно. Обаче…

 

      Не искам да свършвам песимистично. Реакция срещу свалянето на chitanka.info имаше и то голяма. В България продължава да има мислещи хора. Точка.